Обратната връзка, която ми липсва в България или моят опит като жури в Сърбия
В края на март (27–31.03) град Рума, Сърбия, отново се превърна в средище на съвременния театър по време на 28-ото издание на фестивала Арт Трема Фест. Въпреки социалното напрежение заради протестите, които все още продължават, и сериозните финансови затруднения вследствие на тях, организаторите успяха да реализират пълната фестивална програма – своеобразен жест на културен протест в името на изкуството.
През петте фестивални дни бяха представени 10 театрални постановки от региона, включително две български участия – „За любовта и всичко останало“ от Яна Борисова (моноспектакъл на Иван Тодоров) и „Silent Technicians“ и „В нейния глас“ на Коста Каракашян. Българското участие бе ясен знак за нуждата от културен обмен и за възможностите, които се откриват пред българските творци на международната сцена, особено на фона на капсулираната среда, в която съществуват.
Заслужено високо бяха оценени спектаклите на Коста Каракашян, адаптирани във фоайето на театъра, които впечатлиха с оригинален подход, дълбочина и сценична енергия, като му донесоха цели пет награди.
Поглеждайки към театралната картина на региона, се забелязва съвременен прочит, често с перформативен характер и подчертана социална чувствителност.
Спектакълът “Hamlet Party: Изкуството да владееш себе си” на Народния театър „Стерия“ от Вършац е добър пример за стремеж към разчупване на конвенционалния разказ. Първата част, поставена на сцената в класическа форма, бе допълнена от втората, която продължи във фоайето като site-specific действие. Този двоен подход предполага разширяване на границите на сценичното пространство и възприятие. Въпреки че средствата не бяха докрай изведени – вероятно поради недостатъчен опит – спектакълът остави впечатление с концептуална завършеност и сценична ангажираност.
Силен отпечатък остави и мултимедийният спектакъл „Тя. Изпреварила времето си“на независимия театър ДАХ от Белград – емоционално и визуално въздействащо представление, посветено на велики, но забравени жени от сръбската история, чието развитие е било възпрепятствано от системния сексизъм. Тази оригинална сценична инсталация обединява живо изпълнение, изложба, видео творби, фотография и пространствени инсталации, събирайки артисти от различни дисциплини – балерина, пианистка, поетеса, актриси – в едно ярко, политически ангажирано и естетически заредено преживяване.
Зрял актьорски минимализъм и майсторство демонстрира Дражен Шивак от Хърватия в лекционния спектакъл “МАСКИ”. С изключително внимание към нюансите и превъплъщенията, той показа чиста игра и изследва богатството в поведението на различни маски.
През годините нашето сдружение СПАМ СТУДИОС три пъти е било част от фестивала. Два от тези участия са белязани с признания: награди за спектакъл, режисура, най-добър актьор (Васил Дуев) и награда на публиката за моноспектакъла „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски, както и отличие за най-добра актриса за Мартина Пенева с „Аз победих“. Но това присъствие не е просто статистика или повод за самохвалство – то е част от активния културен диалог, който фестивалът умело поддържа през годините. Като се надявам това да насърчи повече български артисти да кандидатстват, доколкото имат желание да влязат в истински отворена и професионална дискусия за работата си.
Понеже онова, което най-силно ни е привличало да кандидатстваме отново и отново, е именно обратната връзка след представленията. Арт Трема Фест се отличава с това особено качество, рядко срещано в други фестивални формати –отворената и задълбочена дискусия между артисти, публика и жури след всяко представление. Този процес на обратна връзка създава пространство за размисъл, професионален анализ и вдъхновение. Именно тази форма на диалог прави фестивала толкова ценен – той не просто представя театър, а го развива.
Но особено ценно за мен беше, че тази година, като част от журито, бях редом до великия босненски актьор Зиях Соколович – артист, когото българските творци имаха възможност да срещнат в София по време на творческата работилница организирана от СПАМ СТУДИОС в партньорство с Народен театър „Иван Вазов“. Срещата с него – както на фестивала, така и в София – бе напомняне колко важна е живата връзка между поколенията, споделянето на опит и перспективи.
Във време, в което културата често е поставяна на заден план, подобни формати, срещи и събития са не просто нужни – те са жизненоважни. И ако има нещо, което бих искала да се възприеме и приложи от други фестивални организатори в България, то е именно този модел на открит разговор и споделяне.
Защото липсата на активна критическа сцена в България ми напомня за една затвореност и вътрешно разделение – механизъм, който неволно ограничава развитието на артистите и забавя културния обмен. Именно в този контекст вярвам, че критиката може да играе градивна роля – не като форма на противопоставяне, а като възможност за отваряне, диалог и съвместен растеж.
пише: Ана Батева
