СПАМ СТУДИОС В МОНГОЛИЯ: ТЕАТРАЛНИ УСПЕХИ И КУЛТУРНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Участието на СПАМ Студиос в международния театрален фестивал на монодрамата „Парад на победителите“ в Улан Батор беше не просто професионално предизвикателство, но и истинско вдъхновение. Сред спектакли от Косово, Германия, Италия, Кипър, Тува и Монголия, успяхме не само да представим своята работа, но и да се докоснем до една уникална култура. А срещата с нови хора, споделящи сходни интереси, добави допълнителна искра към преживяването.

Специална гордост за нас беше наградата „Най-добър актьор“, присъдена на Севар Иванов за ролята му в моноспектакъла „Кученцето се засмя“ по Джон Фанти (реж. Ана Батева). Това престижно отличие е още по-ценно, защото е второто за тази роля – след признанието, получено през юни на фестивала в Албания. За нас този приз е доказателство за универсалната сила на добре разказаната история и способността ѝ да се свързва с чуждестранна публика.

Домакините в Монголия ни посрещнаха с топлота, която трудно може да бъде описана с думи. От вниманието при адаптирането на нашия спектакъл за тяхната сцена, до вечерите, изпълнени с искрен разговор и дори спонтанно караоке – всяка среща беше урок по гостоприемство. Това са моменти, които остават в сърцето, напомняйки, че театърът е не само изкуство, но и общуване.

Тъй като в програмата на фестивала бяхме на втория ден, професионалните ни ангажименти приключиха бързо и след това се отдадохме изцяло на красотата на Монголия.

Будистките манастири там вдъхват смирение и спокойствие, които тук, у дома, можем само да мечтаем да постигнем. Пъстрите и шарени храмове не са просто архитектурни забележителности – те са живи символи на философия, която те кара да се замислиш за стойността на вътрешния мир.

Напускайки столицата, Монголия разкрива истинската си душа – огромни, безкрайни поля, стада добитък и хора, които изглеждат щастливи и в хармония с природата.

Юртите – тези семпли, но изумително функционални домове – ни показаха какво означава минимализъм в действие. Тази форма на живот изисква не само адаптивност, но и дълбоко осъзнаване на важността на нематериалните неща.

Все пак нека не забравяме и основното в будитската философия, а именно – да не се привързваш към вещи, откъдето и номадския им начин на живот.

Монголия ни даде не само признание, но и уроци – за живота, за изкуството, за щастието от простите неща. Вярваме, че това пътуване ще бъде само началото на нови културни връзки и проекти, които ще вдъхновяват не само нас, но и нашата публика.

Това незабравимо пътуване и професионално участие бяха възможни благодарение на подкрепата на програма „Култура“ на Столична Община и Национален фонд „Култура“ (програма „Мобилност“). Благодарим за доверието, което ни позволи да представим изкуството си и да открием нови хоризонти.