Първото издание на Sarajevo Theatre Showcase събра артисти и смели спектакли от региона.
Сараево е град, който на всяка крачка напомня за историята си и за сложността на културните влияния. В същото време носи дух на културна отвореност, привличащ артисти от цял свят. Културният му календар е наситен с фестивали, а от тази година към тях се присъединява и Сараевски театрален шоукейс – събитие, което събра съвременни продукции от Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Северна Македония и Косово.
И действително, има ли по-хубав начин да обединиш народи в сърцето на страна, белязана от разделения?
И всичко това е благодарение на визията на организаторите. Тяхната инициатива утвърждава съвременния театър – включително независимия сектор – като ключов и значим фактор в по-широката културна екосистема на Балканите, показвайки как чрез сътрудничество и смелост могат да се изградят нови стандарти за сценичното изкуство.
Понеже докато в България независимият сектор продължава да се бори да бъде припознат, а културата – от значение, на само две граници от нас значими театрални сцени – частни и институционални – обединяват усилия, за да представят най-доброто от съвременния театър.
С ясно артикулирана нужда от професионален растеж, инициативата демонстрира съзнателен подход и целенасочени действия, които изграждат ново ниво на театрална сцена и идентичност в региона.
В този смисъл Военен театър САРТР (БиХ), Heartefakt (Сърбия), театър Ulysses (Хърватия), PARA Film & Theater (Норвегия), Binario Vivo (Италия) и Realstage (БиХ) полагат основата за следващ етап на творческа зрелост и утвърждаване на своя облик – а това е и същината на всяко истинско развитие.
Разбира се, нивото на осъзнатост се дължи на богатия театрален бекграунд в региона, което се прояви в смел и актуален театрален език, като „смел“ е може би най-точната дума за естетиката в рамките на програмата. Така че, като говоря за представленията, ще се фокусирам върху смелостта като ключов аспект, свързан с поемането на риска на артистите да заявят себе си. За което допринесе и личната мотивация на изпълнителите, която се разкриваше във всички форми и аспекти. Именно в това отношение кураторите демонстрираха професионализъм – успяха да обединят различни естетики около фокуса върху личното, създавайки силно усещане за единство и идентичност на шоукейса.
Още първата вечер продукцията на БИТЕФ театър, „Самоубийството като (социален) факт“, зададе тона на шоукейса – представление, което демонстрира смелостта като същинска театрална категория. С автентичния си език, спектакълът разми границата между театър и лична изповед, пренасяйки темата за самоубийството в сръбския контекст, където възможностите за реализация на артистите се оказват ограничени.
И макар представлението да предизвика крайни мнения заради драматургията, чиито несъвършенства трудно могат да останат незабелязани, за мен именно липсата на логика и безсмислието, с което втората, кабаретна част заля публиката, парадоксално се вписаха в първата. Ако приемем самоубийството като загуба на смисъл, то тогава тази разпадната структура по-скоро подсили темата, отколкото я отслаби.
Концептът, режисурата, сценографията и костюмите са дело на Ана Янкович.
Втората вечер бе посветена на „Машина“ от Словения – движенчески спектакъл, който изследва превръщането на човека в машина, подвластна на системата и бореща се за оцеляване. Централният образ – кислородната машина, от която изпълнителката Бояна Робинсън се нуждае, за да поддържа живота на дъщеря си – се превръща в силна метафора за социалната и личната борба със системата. Спектакъла впечатли с минимализъм и концентрация, където всичко се свеждаше до прецизното тяло, което видимо се машинизира. И все пак у мен остана въпросът дали добавянето на емоция не би могло да направи присъствието по-плътно и въздействието – по-дълбоко.
Същата вечер бе представен и „Хинкеман“ от Ернст Толер – продукция на независимия театър „Златен елец“ от Северна Македония, режисиран от младата Тамара Стояноска.
Представлението предложи енергична актьорска игра, която, макар и за сметка на динамиката, разказа по директен начин за маргинализирания човек и политическите манипулатори, експлоатиращи неговото страдание.
Сила на спектакъла придаде и личният контекст на артистите – независими и амбициозни, борещи се за своето място на силно политизирана сцена в Северна Македония.
Именно това добави на постановката особен чар – тя беше жива и автентична, с равномерно, но силно присъствие на историята, подкрепено от емотивната игра на актьорите.
„Това е моята истина, кажи ми твоята“ е авторски проект на писателката и драматург Ясна Жмак, който се открои със своята интимност и директност. Изхождайки от личния си опит – травмата от слухово увреждане, причинено по време на театрална продукция – Жмак превръща биографичния разказ в сценична форма на границата между стендъп и пърформанс-лекция. Спектакълът не просто изследва личното, а поставя остри въпроси за истината и играта в театъра, за отговорността на артиста и смисъла на художественото творчество в условията на съвременен капитализъм. Честен, болезнен, но и изключително човешки, той демонстрира как личната история може да се превърне в универсален въпрос за сцената и обществото.
Следващите вечери програмата ни срещна с „Подрум“ на Военния театър САРТР – спектакъл, който впечатли с ясна режисьорска визия (Аля Бешич), силна актьорска игра (Фарук Хайдаревич, Анастасия Дунйич, Дино Сария и Един Коя Авдагич) и драматургия (Армин Бехрем), осмелила се да навлезе в актуални теми. Темата за интимния избор на партньор, поднесена с деликатност и акцент върху чувствата на потърпевшите, прозвуча още по-силно именно в консервативния контекст на Сараево. Спектакълът, поставен в ъндерграунд контекст с клубната музика на Мирза Рахманович – Индиго, изгражда напрежение, което сякаш предначертава агресията, проявена от името на хомофобията.
Цикличността на музиката сякаш отрази ритъма на интимните отношения между героите – бурни, интензивни и бързо променящи се, демонстрирайки едно телесно консуматорство, в което близостта се изчерпва и възражда непрестанно.
Края на шоукейса отбеляза спектакълът „Прищина. Предумишленото убийство на една мечта“ на косовската Кендра Мултимедия, по текст на Йетон Низерай. Постановката разглежда строителната мафия в Прищина – история, която лесно напомня за реалностите в по-големите балкански столици като Белград, Скопие или дори София. Спектакълът предложи социална критика към алчността и безконтролното строителство – процеси, които променят не само облика на градовете, но и начина на живот на техните жители.
Но Showcase-ът не се изчерпа само с представленията. Четири дискусионни сесии предложиха допълнителен контекст, като особено значима за мен бе тази с Майа Салкич Буразерович и Аса Ричардсдотир върху програмите IETM и Perform Europe, която подчерта разнообразието от международни възможности за артистите. Програмата включваше още срещи с драматурзи, публични четения на съвременни пиеси, три работилници – за театрална критика (ментор Наташа Трипни), за режисьори (ментор Селма Спахич) и за продуценти (ментор Бранислав Церович) – както и индустри пич сесия, в която артисти представиха свои идеи и проекти пред професионална публика.
Комплексната програма, превърна шоукейса в платформа за обмен, професионално развитие и нови сътрудничества, оставяйки след себе си усещането за събитие със силна идентичност и ясна визия. Смела селекция, отлична организация и живи дискусии – три елемента, които превърнаха Сараево в сцена на среща между естетики, теми и културни контексти от целия регион.
Пише: Ана Батева
